velikataniki (Николина Милева)
209 6868
18.12.2011 г., 14:48 ч.

...душата си огледа в тъмното 

  Поезия
1037 0 37

Износила палтото на съдбата

тъй скиташ прашна и унила,

подвила крак, а нейде под полата

една любов болезнено се скрила.

 

Едва ли си приседнала за отдих

на тоя камък в зъзнещата зима,

не спиш ли, чакаш нечий повик,

но той отдавна покрай теб отмина.

 

Засвири марш, запяха в траур птици,

небе се сви на топка, като чума

и в черното се заклатушкаха зеници,

а устните белееха, без думи.

 

Един керван повлече се по стръмното

и разни хора гъгнеха, че стъмва,

а ти душата си огледа в тъмното

и гола я видя ...за всичко мъртва.

 

© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??