На Любослава
Самото име е... любов!
Душата си отключена забравих,
изгубих си ключа от нея… нейсе!
Под прага ли за тебе го оставих
и казах ти - ела в нощта и сгрей се.
Отворих я… в дома приех те… ето –
в единствената стая на душата,
поканих те направо във сърцето
и пуснах вътре музика позната.
Сред вехтите и прашни мои чувства,
ти мигом настани се… някак лесно
праха избърса толкова изкусно,
просветна вътре нещо – безтелесно!
И с ласкава ръка, на домакиня,
душата, тази къщичка изчисти…
За мен ти беше Божа милостиня
и вечно ще те пазя в мойте мисли!
02.10.2017 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени