Emanuela_angel (Емануела)
15 299
4.11.2008 г., 19:12 ч.

Душата си за теб във храм превърнах 

  Поезия » Любовна
1325 0 5
Душата си за теб във храм превърнах,
а олтара в него – твоята душа.
Икони бяха всички обещания,
а погледът ти - скрит в свещта.

Във храма бях единствен богомолец
и пред иконите със дъх стаен
запалвах свещ и коленичех, и се молех
да не загубя вярата си някой ден.

Молитвен псалм шептях в тишината.
Запалвах свещ подир свещ.
Но уви, не бе достатъчна светлината,
олтарът тъмен остана и днес.

Ден след ден, минаваха дните.
Иконите потънаха в прах.
А олтарът почти разруши се
и свещите, угаси ги сълза.

И днес, коленичила в храма,
сред руини те моля на глас:
„Върни ми само Душата“
и сривай всичко тогаз.

Тя ми е нужна сега, за да мога,
макар полужива, да вдигна глава
и храма свой да изградя отново,
за нечия друга душа!

Вярата ми... тя поне оцеля!!!*

02.11.2008 г.

© Емануела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??