На пръсти в храма ти сега ще вляза
и много тихо свещ ще си запаля.
Пред Девата смирена ще застана,
за цветето отвън ще се помоля!
Очите ми в очи ще онемяват,
сърцето ми в сърце ще се разтапя,
а органа ще свири до забрава,
най-нежните акорди на камбана.
И стъпки чужди няма да посмеят
в светата ти обител да пристъпят.
Вместо цвете, тръни да посеят,
душата ти ще ми остане скъпа!
© Анета Всички права запазени