Душевен огън
Обичам те!... Такъв те искам!...
В огнени пламъци аз горя.
Мисълта ми те докосва и усещам.
Силната любов те плаши! С какво живя?
В живота няма само срещи и раздели.
Веднъж живее великото чувство любов.
Дарих ти нея изцяло, а ти прие ли?
Ранявал те е жестоко живота суров.
Остави се в чародея на хамака.
Той се люлее от любов голяма.
Времето лети и никого не чака.
Болката пари, обичта ти дряма.
Навярно не си обичал и страдал.
Страда душата ми самотна и пита?
Може би не си бил обичан? Не си вярвал?
Душата ти без радост се рее и скита.
Не ме ли чуваш? Горя в огън и викам!
Любовта в буен огън прегаря.
В мене чувства и нежност, бликам
душевен огън не мога да изгася.
© Йонка Янкова Всички права запазени