В живота критичен и смахнат дори
човекът бедстващ плува във мътни води.
Улици кьопави, хората зли...
Автомобилни гъсеници щъкат...
Във хаоса сив на нашите дни.
И трупат отрови и смрад!!!
Отчаяно тъмни силуети вървят
във сивата гадост на нашия свят.
И враните сиви на облак летят.
Грачат и акита падат от тях.
Стенещи бебета с ръце към небето.
Молитва отчаяна от страдащ човек!?
Неонови лампи светят в нощта...
в очите невиждащи на стара жена...
До коша отпадъчен човекът седи!
И шепи подадени за милост. Уви!!!
Скитащи сенки в човешкия ад,
и тънем в боклуци, и тънем във мрак.
Къщи безлюдни и отломки тухлени...
Души наранени, изпълнени чак,
че имаме благото на нашия свят...
Халтура измамна, декор от лъжи!
Душевни отломки и много лъжи!!!
© Ангел Всички права запазени