Приятелю Ветре

напълни платната на лодката черна -

тази моя тъга

Освобождавам я - 

нека отплува далече

към бреговете на друга Любов...

Там някъде не е присъда тежка възрастта

и чувствата са слънчеви и топли, 

очаква ме там щастие усмихнато!

Позна ли ме, Любима?

Завърнах се и просто е

с теб да съм - това си е Съдба!

Живееш в мен и докато ни има

два бряга във едно събрани с мостове

за теб и мен ще бъде Любовта!

Музикален фон към стихотворението:

https://www.youtube.com/watch?v=S4IOlze0fJE