5.01.2020 г., 12:56 ч.

Два лебеда 

  Поезия » Любовна
511 2 6

Вървя, подскачам, леко е сърцето

и локвите са просто част от пътя -

вълшебно е да си дете, което

не се е сблъскало със ничия присъда.

Глухарче съм и чакам своя вятър

след лудо скитане до мене дошумял

през листите на драки и шумаци,

да каже колко много е видял.

Да прошепти, че някой ме одумва,

а друг проклина ме, че съм жена...

Аз пак към тебе ще се втурна,

тя - любовта ми е една.

И в този миг когато скачам

във бездната, защото там си,

не се страхувай, приземи ме

и замълчи - това е щастие...

И не да сме зора и мрака,

които все се разминават...

Два лебеда преплели шии

дори когато ги заравят.

 

 

 

 

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??