29.12.2007 г., 12:53 ч.

Два непресичащи се пътя  

  Поезия » Любовна
1264 0 23
От сълзи по паважа ослепях.
Разстилам ги без жал по него...
От стискане на устни онемях,
а болката изгаря ми сърцето.
Във други дни съм като мед,
обсипан от уханния прашец
на обич свидна. И не усещам лед
от студовити мрачни ветрове.
Копнях за обич. Борих се за нея.
Намери ме добрата, закъсняла.
Но пак Съдбата се надсмя
и сви душата премаляла... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Предложения
: ??:??