11.02.2017 г., 17:53 ч.

Два сребърника за лодкаря 

  Поезия » Свободен стих
653 0 8

дори с  тебешир да ме очертаят на асфалата 
дори и с гума да ме трият  от тетрадката
дори и в скоби да ме слагат
прилагателно не ставам!
и в кавички няма да ме видите!
ще си щрапам с цвичките съдрани
по душите ви ще тичам!
като бедуин - обезумял!
като паразит ще бъда във 
душите ви - обречени!
похотта ви скрита ще покажа
(той - Аршина житейски  ще покаже)
(кой прав... кой крив)
мерките - тополни са готови
важно е да има две монети за 
Лодкаря...
Дори и той е тъй - подкупен.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • то и аз не мога да се разбера понякога Миндова. Не визирам и не целя да нагрубя някои от читателите
    а напротив Чети между редовете.. знам , че съм особен и труден за разбиране но така ми идва от вътре .. набързо ги пиша нещата.. хващам се за моментния импулс пиша на един дъх пък каквото излее това с уважение (Манчев)
  • Аз не разбрах това ожесточение към кого е адресирано. Като читател мисля, че може би към нас и не мога да го приема. Аз се опитвам да ви разбера... Началото и края са интересни.
  • Не ги ще цвичките Веси.... миришели ми били краката :D
  • Що вместо монетите не му дадеш съдраните цвички Поздрав
  • Браво!
  • Три монети дай му на лодкаря
    че вместо в Ада ще те вкара в Рая.
    Има да скучаеш там.
  • Няма защо! Върша си работата
  • Благодаря Таня
Предложения
: ??:??