Два свята различни – черен и бял,
две съвършено различни вселени,
се лутат безцелно из космоса цял
самотни, безпътни, сломени…
Тези два свята – и черен и бял,
стояли до днес разделени,
се сблъскват случайно на път опустял
и в миг се оказват пленени.
А пътят е стръмен, суров и трънлив
но борят се, падат, не спират…
И сливат се в нов, по-различен свят – сив
и там те надежда намират.
В нюанси безбройни, сребристи, красиви
проблясва в небето луна.
И вече не в черно и бяло, а в сиво
пред тях се открива света.
© Теодора Лишева Всички права запазени