28.12.2006 г., 20:51 ч.

Двама пропукваме бавно леда 

  Поезия
703 0 20
- Двама пропукваме бавно леда –
всичко е сякаш толкоз познато,
щом аз със плуга оставям следа,
а ти бликваш в чувство благато.
- Утрото, Мо, събужда се сънно
в мила, среднощна омая,
а пък сиянието лунно
стеле пътеката наша - към рая.
- В твойте милувки познати
раждат се в изблик планети:
с усмивки ги кичим – позлати,
защото с любов сме заети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Предложения
: ??:??