По клепачите ми пеперуди припърхват.
Станаха двойни салтата в сърцето.
Длани парещи пак се докосват,
впитите устни от морета по-жадни.
Тъй поглъщаш ме, ще ме удавиш.
Стиснал си ме като удавник.
Миг ми дай, та да мога да дишам
до гръдта ти - пулс на омайник.
Колко пролети вече се случват.
Спрях отдавна да ги изброявам.
Щом очите ми в теб засветлеят,
колко са плакали, просто забравям. ...