Дванадесет години ни делят,
дванадесет минути ни събират.
По гари и в житейски кръстопът
дванадесет послания намирам.
Дванадесет обятия прескачам,
дванадесети път към Теб вървя.
Препъвам се, изправям се и крача,
но всеки път по мъничко кървя.
Дванадесет заварва ни на чашка,
по-жадна може би не съм била.
И този път оставам Пепеляшка.
В дванадесет е късно за дела.
Дванадесет апостоли ни бранят
и толкова ни дебнат сатани.
Дванадесет да тръгваш те подканя,
не смея да те впримча с „Остани“.
© Богдана Калъчева Всички права запазени