Две цигулки си говорят.
Във танц изящен се въртят.
Сякаш са отворили прозорец
за цветове и красота.
Слуша ги възтромав контрабас.
От време на време издава стон.
Не е за него тоз купон.
Иска му се да танцува с тях,
но е толкоз едър! Толкоз плах!
А те заливат се от смях!
Всички радват се със тях!
Гласовете им се сливат
и сякаш горски птичи хор
нахлул е в малкия ни двор.
Милият, боботещ господин!
Не знае, че на двете е любим!
И всяка иска в трели да го омотае!
Но, за жалост, той не знае.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени