Прошепнах го във тъмното
на вятъра
и всяка сричка сякаш зарисува.
Очите ти... Ръцете ти... Косата ти...
Облизах устни...
Сякаш ме целуна!
Навярно съм във някой сън вълшебен?
Усещам те,
а всъщност си далече.
Ако погали вятърът лицето ти,
ще ти прошепне
точно тази вечер
две думички,
които ти спестих
от лепкавия страх, че ти досаждам.
Но ти ще разбереш
от този стих,
че "Липсваш ми"
аз исках да ти кажа.
Павлина Соколова
'2020 г.
© Павлина Соколова Всички права запазени