Чужда.
До мен обаче стои,
не знае как ме боли.
Да бъде чужда,
когато умът ми крещи,
сякаш драскат го с нокти орли.
Глас.
Недей трепери!
Това са нужни лъжи, разбери.
Загубя ли нея, замлъкваш и ти.
Две думи убиват мечти. Запомни:
Нейната сладост се носи ухайно,
както се сливат дъжд и сълза.
Както когато гледаш я тайно,
и приказваш на ум, как те омайва.
Но нейната сладост е чуждо лекарство,
както се казва, не бързай от рано.
Както когато гледаш я тайно
не спираш, но знаеш, че гледаш я само.
Затова забрави...
защото две думи убиват мечти!
© Иван Ценов Всички права запазени