Видях две дупчици в стената
празни като моето сърце
потърсило в деня и тъмнината
следи от твоите нозе
И сложих им зелено от тревата
и синьото на морските вълни
загадъчното на луната-сложих
на виното омаята дори
И оживяха тези дупчици в стената
Това не са ли твоите очи
дълбаещи огромни кратери в душата
как истински сърцето ме боли
Когато не рисувам с четка и бои
© Петър Трифонов Всички права запазени