Две души самотни,
Бягат от реалния свят,
Намират се по октомврийските пътеки,
И кикотът им се ръси като сняг.
Две души бродили,
По открития свят,
Сега държат се ръка за ръка,
Понеже пуснат ли се ги е страх.
Две души уморени,
Тътрят се в посоките пак,
Да скитат в сърцата си ранени,
Лекувайки се в изгряващия им мрак. ...