Понесла тежкия кръст на съдбата си -
вървя, вървя и търся своето щастие.
Вървя по път без цел, без посока
и незнам къде ще ме отведе.
От себе си искам да избягам -
опитвам се да се боря със нищото
и всеки път, когато мисля че съм победила -
виждам, че всъщност не съм започвала.
Опитвам се да бъда себе си,
а не мога сърце и разум в едно да събера -
сърцето ми единствено любов желае,
а разумът не може да го разбере. ...