Две души на скалите стоят,
обладани от чувства вълшебни,
в тях запазили светъл мигът
на целувките наши последни!
Съхранили се чисти, добри,
две души от любов изтъкани,
напоени... със много сълзи,
от света те били неразбрани!
И съдбата ги била с камшик,
през морета ги тя разделила,
и, не чула нещастния вик,
любовта със раздяла сразила! ...