Две капчици дъжд
Небето ми прати две капчици дъжд,
мънички по размер и изящни.
Взрях се в тях. Изведнъж
що е любов започнах да схващам.
Не бе любов нито цялата болка,
която таяхме в душите си,
нито тъгата ни, черна и болна,
струяща все от очите ни.
Не бяха любов и грубите думи
и презрението, скрито в тях,
ни песента от китара без струни, ...