В две чаши сипваш ти
пина колада с вкус на шоколад.
С поглед изпиваш ме отстрани,
сипеш думи, като водопад.
Тост вдигаме ние
и отпиваме с жадни устни.
Сърцето в гърдите ми лудо бие,
а допреди дни с теб бяхме чужди.
Ето как една покана за рисуване
ни доведе тук.
С теб невероятно прекарахме,
незаменим си, като тебе няма друг.
Алкохол, целувки и слова,
редуваха се те.
Щастлива ме направи това,
че докоснаха ме твоите ръце.
© Пролетното момиче Всички права запазени