На разходката на Лесничея
Минава той покрай кучета две
В двор един - бяло едното, и черно
Бялото се радва, и галене иска през мрежата!
Черното лае, бялото му се кара - лае него,
Ха сега де - конфликт двоен.
Как да получи бялото нужната ласка?
Налага се в бой да ходи за нея!
Така е с Лесничея в живота.
Разделени са хората, едни ласка искат.
Другите - към бой и борба се стремят.
Куче е Лесничея, но лесничеите се делят.
Черните кучета казват: неистински си ти лесничей.
Прави ли са те? Не съм аз лесничей в гората, не глобавям, не практикувам сечи.
Но - залагал съм площи пробни, измервал съм много дървета, студентите учил.
Имам трудове научни, Доцент дипломиран.
Кучетата черни - имат си те началник пес велик,
Да ги ласкае искат той.
А белите - чакат ласката моя!
Не е обаче само куче Лесничея.
Той още е и лъв, орел, змия, бик и друго.
С Велес - богът горски, полски, подземен и небесен, Лесничеят чифт е.
Задачите на Лесничея този други са!
Научно-изследователски, творящи, божествени.
И това смущава песът и кучетата горски-черни.
Не си ти лесничей като нас.
Да Лесничей съм аз и ваш, и друг, незнаен.
Съдбата ми такава е.
Бродя по горите, сред храстите-тревите, но не служебно повече, разходки.
За мен обществото - хорско, животинско, небесно -
Гора е също!
Проправям аз пътища-пътеки незнайни.
Имам понятия-знания, методи други.
И на кучетата бели ваши разчитам.
Ласката нужна от мен ще получат те, и служение аз.
Ако е нужно, и лай черен доловя силен,
От небесата кат орел ще се спусна.
Да видят черните другари, че сила друга имам.
Обичайте вие, и получавайте от Господаря свой ласки.
Против вас ли е Лесничея?
Не, защото Велесови са и черните и белите.
И Лесничееви - в сметка крайна са,
Кучетата тези вида два!
**
Броди по горите Лесничея.
По улиците селски-градски.
И целите, задачи свои изпълнява.
Гали, наказва и обича - случая според.
На Велес, на Лесничея, на животните мили Слава!
На кучетата, бели, черни и господарите им - уважение, порицание, ил често най- нито да, нито не.
Да творят съдбата своя според интереса свой.
Свободно да живеят нека.
Ура
Лесничея
© Леснич Велесов Всички права запазени