Изложба
В изложба видях портрет на жена и се влюбих.
И как да не се влюбиш – млада, красива,
усмихната, със слънца в очите.
Гледах – реших : на картината ще и подхожда стих
– и други да дойдат, и други да се влюбят.
Излизам навън. И случайно минава покрай мен
жена - и не вярвам : Не...дали... , но да - тя е,
тя е, същата от картината !
Захвърлих листа, зарязах стиха,
настигнах я :
Простете ми, може ли да се запознаем ? ...