Две очи
Две очи ме гледат във нощта.
Две очи горят в пламък от жарта.
Две очи, в които аз пламтя.
Две очи, скрити са в прахта.
Две очи говорят - аз мълча.
Тези две очи са пълни с доброта.
Две очи мълчат, а аз шептя -
искам да надникна в тях, съвсем сама.
Две очи са празни. Тиха е нощта,
в тях оглеждам се и аз сега.
Не виждам болка, ни тъга -
с доброта са пълни, с много доброта.
Две очи затворени са във нощта.
Две очи пепел станали са във жарта.
Две очи, в които вече не пламтя.
© Дияна Всички права запазени