... Две влажни очи сега ронят сълзи;
горещо се спукат по студените скули
и пламенно гаснат в пусто сърце.
В локва от кръв разцъфва скръбта ми
и всичко от мене във черно обагря,
преливат се хората в сенки и сенките в хора,
пречупват се мислите в думи от болка ранени;
миражът изчезва
и плачът тихичко спира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация