Две очи със любов аз във тебе съзирам,
пълни с вяра и зов, от сърцето извират,
галят с нежност дъха, като вятърен полъх,
както мъдра река бреговете събира.
Две очи със любов, не от болка сковани,
търсят чувства без страх, да докоснат страстта ми,
да изригне вулкан, да разтърси земята
и под пластове грях да открие душата.
Две очи със любов, няма нищо по-свято,
щом докосват ума, щом кръжат в синевата,
значи имат крила, значи носят магия,
във които мига аз със обич ще скрия.
© Таня Мезева Всички права запазени
Благодаря за хубавите думи!