25.01.2009 г., 21:25 ч.

Две приятелки 

  Поезия » Бели стихове
1801 0 1
Приятелки две бяха
и постоянно

заедно вървяха.
Наричаха се Душа и Свобода. 

Но в облаците

се изгуби
някъде едната,
а другата

уплаши се,
че няма да се върне.

И Душата

тръгна да я търси,
да намери Свободата.

Дълго обикаляше света,
но не попадна на следа.

Лицето

изразяваше й болка
и стана тъжна,

и заплака.
От самотата бе

й продиктувана
тъгата.

Тогава Свободата
появи се

някъде,
от небесата
и усмихна се

на своята приятелка.

И каза й:
"Не страдай мила,
защото
само
бях
се скрила
от Робството,
което искаше
да ме отнеме.
Но, не успя

да ме открие.
И ето ме,
отново
тук при тебе
завърнах се
и заедно ще продължим
и никога

не ще се разделим!"

Тогава

Душата я прегърна
и с топлината си
Свободата
тя обгърна.



И щастливи

двете бяха,
и поеха
в светлината
на света!


 

© Славка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??