Две ръце

Нощта ме притисна до постелята,
сърцето ми сякаш спря да бие,
пред очите ми – райска градина,
препълнена с красиви цветя.
Аз бягах към тази красота
с протегнати ръце, исках да докосна
образа на чувствата, лика на човека,
изпълнил с нежни думи душата ми.
Цветята приютиха лика свиден,
звездите и пълната луна грееха чутовно
озарено сърцето ми светваше като звездица
постелята галеше с любов цялата снага.
Утро, не идвай, не ме ограбвай,
остави при мене сънищата и мечтите на тихата нощ.
Нека остана с ласките на вечерта,
колко е странно да летиш сред звездите
и две ръце да галят, да рисуват любов,
а отворила очи, прегърна ме животът суров.