Две ръце
Нощта ме притисна до постелята,
сърцето ми сякаш спря да бие,
пред очите ми – райска градина,
препълнена с красиви цветя.
Аз бягах към тази красота
с протегнати ръце, исках да докосна
образа на чувствата, лика на човека,
изпълнил с нежни думи душата ми.
Цветята приютиха лика свиден,
звездите и пълната луна грееха чутовно
озарено сърцето ми светваше като звездица ...