Бяла съм вече от мъка.
Не усмихвам уморения ден.
Пак вървя по пътеки изгубени
и в очите ми няма небе.
Не засвири за мен струнен оркестър,
само цигулка със струна една.
С разпиляна от вятър надежда,
все да гоня безспир любовта.
А по тихите калдъръмени улици
неизречени още на глас
се разменят клетви за вричане,
без условности и без никакъв страх. ...