Две странни души
(посветено на Sirius)
Двама странника се срещат на прага на самотата.
Две различни съдби се преплитат в думи.
Ражда се поезията, даряваща светлина.
Тази светлина ти дарявам тук и сега и с нея изгарям в нощта.
Изгряват две звезди, те са нашите звезди.
Непознати две съдби, две бродещи души.
Плаваме с думи и слова и се скитаме самотни на тази земя.
Протягаш ти ръка към неизвестността и се срещаме на брега.
Морето отмило нашите сърца и ги дарило с невиността.
Сълзите ни се сливат една в друга, а лицата ни сияят в тъмнината. ...