ДВЕ СУХИ СЪЛЗИ
Търся те...
Музика ми сочи с песен позната пътя.
Лутам се в мъгла, леден дъжд и сълзи.
Хлъзгаво е...
Остри камъни нараняват плътта.
Писък на птици в ума ми кънти.
Стряскам се...
Вятър се втурва с пронизителен вик.
Клони дървесни брулят лицето ми.
И болка е...
Студено небето просветва за миг.
Звезди играят танц по ръцете ми.
Красиво е...
Луната изплува от облак причудлив.
Погалва с поглед любовен челото ми.
Страдание...
Къде е онзи миг отминал, но щастлив?
С обичта си го търся, със съществото си.
Сън ли е...?
Не един път те сънувах – все пътища глухи.
За любовта ти бленувах – пламъци люти.
Все болеше...
В душата ми още вечният огън гори...
В сърцето ми плуват две сухи сълзи...
04 10 2015
© Надежда Борисова Всички права запазени