Чие ли е това сърце?
Моето или твоето?
А може би и двете във едно туптят...
А ангелът до него, кой е?
Не е ли тя най-нежното,
най-красивото, най-прелестното
създание, което зърват моите очи.
Сякаш морето е изваяло всяка извивка
от някоя твърда скала.
Сякаш вятърът й е вдъхнал живот,
а слънцето - душа и обичащо сърце.
И гали туй създание небесно
сърцата биещи в едно...
А дали те бият във едно?
Не са ли те различни?
НЕ! В голямото се крие малкото,
плахото и страдащо сърце.
© Александър Бушев Всички права запазени