Усмивка на лицето ми изгря
и светлина в очите ми се появи,
в мига, когато те видях
и се усмихна ти.
И тези две усмивки тъй красиви,
от щастие и радост породени,
накараха ни да сме живи
и да живеем заблудени.
Че в сивия и скучен час,
щом погледите се видяха,
там някъде и между нас
душите ни се сляха.
© Йоана Йосифова Всички права запазени