03.09.2006 год.
Очаквам твоето нежно завръщане
с тихия порив на песента.
Отмаляла, тъй силно прегръщам те,
връща се топлината в света.
Искам да вярвам, че те има,
някъде близо си до мен.
Но болка тъпа и незрима
дели ни сухо ден след ден.
Претръпнах ли след теб,
раздялата и самотата.
Превърнах ли се в късче лед,
презрях ли вече обичта ти?
02.06.1999 год.
Няма да се примиря
и без бой да се предам.
Ще идвам нежна във съня,
топлина и сили да ти дам.
Ще сядам бавно на креслото,
с уверен поглед, тъй безкраен,
ще замижаваш ти и във окото,
в окото твое, в ъгъла,
ще натежава там сълза
от болка, че съм те излъгала
и със копнеж така нетраен,
че те обричам пак на самота.
Не ми обръщай гръб
и тихо не проплаквай.
Не се терзай от скръб,
да си изляза ме изчаквай.
...................................
Не ме кори със думи ядни,
не ме разкъсвай, не вини.
Виж устните ми как са жадни,
с омайна нежност ти ги напои.
© Мери Попинз Всички права запазени