Две звезди са блеснали на небосвода
Изпълвайки небето с ярка светлина
На сатенената нощ, разкъсват те воала
Изпълвайки сърцето ми със топлина
Две звезди, преобраз на очи копняни
Изпълващи живота ми със пъстрота
Две звезди, като очите търсени, желани
Сред хилядите други изпълнили света
И всеки път клепачи щом аз спусна
Тези пъстри две очи стоят пред мен
И търся ги наяве, за да ги целуна
В техните дълбочини попаднал в плен
За пореден път във тях да се огледам
И да открия своя пристан, своя бряг
Където блъскан от вълните на живота
Да се скрия, бивайки обичан аз от тях
И всеки път когато те не са до мен
Издигам поглед към простора звезден
За да търся в тези ярко блеснали звезди
Преобраз на любимите ми пъстри две очи
© Христо Банов Всички права запазени