Двестa звезди
Майска вечер сред балкана -
дъх на свежи, уханни цветя
Един връх стои сред океана
от тръпнеща, кървава гора!
Над него скръбно чернее
и плаче със сълзи небето.
Вятърът мълчи, сам немее
и слуша на земята сърцето.
А то бие, бие учестено
с кръвта на двеста герои
и свети небето, озарено ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация