Странно-непривично пламва моя огън!
Посипва ме като от кухня на магьосник.
Аз луда!? При моята смълчаност строга!?
Не, аз не съм! Изглежда някой двойник!
Вярно е, проклинам настоящето,
а бъдещето, ми навява непонятен страх!
Ех, миналото, глупаво и пропиляно,
в минутите, без капките любов и страст!
Грях, измислен си, по-истински от всякога!
О, сближение на земната любов с живота!
Във своето безсилие и бездуховност сякаш,
обричаме във безнадеждност и своя двойник!