Странно-непривично пламва моя огън! Посипва ме като от кухня на магьосник. Аз луда!? При моята смълчаност строга!? Не, аз не съм! Изглежда някой двойник!
Вярно е, проклинам настоящето, а бъдещето, ми навява непонятен страх! Ех, миналото, глупаво и пропиляно, в минутите, без капките любов и страст!
Грях, измислен си, по-истински от всякога! О, сближение на земната любов с живота! Във своето безсилие и бездуховност сякаш, обричаме във безнадеждност и своя двойник!
Браво. Това стихотворение ми харесва, защото ми звучи познато, сякаш съм го преживяла по същия начин. Преживяла съм го.Познавам това чувство. Стихотворението ти е истинско, като живота.Браво.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав и прегръдка, Мариолче!