2.06.2017 г., 10:21 ч.

Двубой 

  Поезия
296 0 0

 

Бурята край мене да разчитам -

пие сила и комините събаря.

Пръсти в страх да не заключвам

да отмине,

да се кръстя и измолвам

всекиму по мяра.

Ниско корена да сграбча,

във окото й и аз, ламя,

да гледам.

Мигна ли за миг

в мъглата прашна,

косъмче от миглата ми

гледката да скрие.

 

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??