Лежиш безжизнен в болничната стая,
а вярваше в доброто в този свят,
предчувстваше, че наближава края
на тайнствения дяволски палат.
Но дяволът коварно те премаза,
защото не познава що е чест.
Обсебен е от алчност и омраза,
пирува за победата си днес.
Той не познава силата човешка
и доблестния, мъжкия двубой,
макар да наблюдава със насмешка,
усеща, че потъва във порой.
Искрата на доброто ще пребъде,
ще разгори великия пожар
и твоята усмивка пак ще бъде
разцъфнала с неутолима жар.
© Наташа Басарова Всички права запазени