20.01.2019 г., 19:47 ч.

Двуглас по музика на Дон Кихот 

  Поезия » Гражданска
935 8 17

Разбра  ли вече - мълнията пари,

ако я гушнеш кротко под юргана.

И виждат в звездобройците кравари,

не с жезъл, а със гега на мегдана.

 

А щом си друг, за тях е грях безбожен.

Нагазил си в лехата им. Със лука.

Мълчиш ли като агнето под ножа,

защо ти е след твойта смърт поука?

 

Не си роден пред равни да трепериш

и сянката ти да заеква в мрака.

Безсилен ли си, трябва да намериш

на равносилието свое знака.

 

И победил смирението сиво,

ти в рицар на честта да се превърнеш.

Единствено тогава сме щастливи

и чувстваме, че Бог ни е прегърнал.

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оооо, къде чак в небесата ме изстреля, Ванюшка! Прегръщам те, миличка! Но дори не знам дали съм в състояние да отлепя от пистата самолета...
  • Такива стихове аз наричам висш пилотаж! Браво, Миме!
  • Доче, Таня, стоплихте сърцето ми! Благодаря, момичета!
  • Силно е, много ми хареса!
  • Когато рицарят е себе си надвил
    и тъмното в душата му светлее.
    с магията на думите добри
    в нас добротата вечно ще живее...

    Аплодисменти и от мен!
  • Благодаря ти!
  • Хубаво е...
    Но не бързам за прегръдката на Бог...
  • Добре сте ми дошли на страничката, момичета! Живи здрави да сте!
  • Вярно е! Хареса ми!
  • "Мълчиш ли като агнето под ножа,
    защо ти е след твойта смърт поука?"
    Рицар на честта е обоснована красота! Хубави дни да имаш, Мари!
  • Радвам се, че има кой да слуша съвременните донхитотовци, в опита им да не са фалшиви изпълнители на песента на живота! Дори и това да е през нощта! Хубава седмица ви желая, Стойчо и Ина!
  • "Не си роден пред равни да трепериш
    и сянката ти да заеква в мрака.
    Безсилен ли си, трябва да намериш
    на равносилието свое знака."
    Благодаря Мария!!
  • Хубаво е!
    Поздравления, Мария!
  • Благодаря, че се включи в акапелното изпълнение! Зарадва ме!
  • Ах, когато Бог прегръща,
    той нежно наранената душа разгръща,
    красиво гали и разчиства,
    изостаналите остриета
    от кинжалите...И какавидата,
    гъсеницата ,пеперудата - различни са,
    но от еднаквостта си - неразделни.
    Копринена единствено остава,
    човечността намотана на хурка...
    Благодаря, Мария!
    Двуглас или три глас, важното е от сърце да е!
  • Очарова ме, Наде! Прекрасен стихотворен коментар си ми пратила, много ти благодаря, мила!
  • И в стиховете ти душа - камбана,
    отеква, чак до Бога, до небето,
    човешка злоба. Завист и възбрана,
    гори до кост, кометата в сърцето...
Предложения
: ??:??