Двуличие
За тебе давах аз душата си,
сърцето ми на клада да гори,
сакат да бъда, ти да си щастлива,
а днес разбрах, че роб за тебе
бил съм само.
Аз чудех се защо страниш от
мене, когато виках те, не идваше
при мен, нали аз бях твой най-добър
приятел и първи в сърцето
съм бил.
Прогледнах, видях аз твоята
душа, грозна и побъркана жена,
видях каква си ти пред мен и
пред света, двулична с фалшива
доброта.
И вече аз за теб и 5 пари не давам,
не мога вече поглед да ти хвърля,
само защото жалка си, това разбрах
аз днес, сега говориш с хората,
обиждани от теб.
© Иван Русланов Всички права запазени