Защо ли борят се в мен чувства и спомени,
защо ли в гърлото са заседнали слова неотронени?
Нима не успях с тях да се преборя
и на щастието път да сторя?!
Нима не ги почувствах и разбрах,
и просто безразборно всичко пропилях?
Защо през пръсти всичко се изплъзна?
Защо така изведнъж сърцето ми замръзна?
Живях и, като всички, се смеех и скърбях,
като всеки давах и приемах
и на никого нищо на сила не отнемах.
А на мен защо съдбата ми отне ...