Дяволе, дяволе в мен -
как от нея очи да отвърна
и защо си в душата вселен
от мига, в който само я зърнах...
Дяволе, дяволе в мен -
с жаден огън ме палиш отвътре.
Тя е ангел във теб прероден -
от ръцете ù ставам безсмъртен...
Дяволе, дяволе в мен...
със усмивка една ме влудява,
тя е плод от греха сътворен,
само с жест даже Бог изкушава...
Дяволе, дяволе в мен -
и за миг ти навън не излизай...
ако нямам я – вече съм тлен
и за ада издавай ми виза.
© Михаил Цветански Всички права запазени