В ада ли от мене ще се скриеш,
дявол ли ще искаш за слуга,
с ангели ли ще се биеш,
за да подхранваш свойта суета?

Тя едничка ти остана,
тя едничка ще е с теб докрай,
нищо че и нея мамиш
със лъжите си безкрай....

В ада винаги се криеш -
ада в твоята глава,
само на това ли си способен,
с тази дивна красота.

Дяволът дори ще ти завиди,
колко изкусителен си ти,
как перверзно се промъкваш
със свойте хиляди лъжи.

Как владееш този поглед
пълен със сласт, със огън, с лед,
Устните ти очертани
сякаш са за някой портрет.

И лукаво пак потриваш
скришом свойте ръце,
и отново се оглеждаш,
за поредното лице.

Жертвите си набелязваш
в свойта дяволска игра,
ето че слуга си имаш...
самият дявол е това...

Дяволът във женски образ,
с името на тази жена,
която тебе обигра те,
но пропадна в своята игра.

Която тебе те научи,
която с теб си поигра,
я виж сега къде...
долу в твоите крака...

Отново гордо се оглеждаш,
ти - победителят във таз игра,
кога ли ще се осъзнаеш,
останал си отдавна без душа...