Минава времето в тъмнина,
месеци в измама и игра.
Без капчица ДОБРИНКА -
ограби беззащитната ми душа...
Сега е мой ред да ти кажа НЕ,
да те мразя мъничко поне...
защото изхвърли ме като дрипа ненужна.
Аз ти бях покорен слуга,
а ти осъди ме на век самота.
Със сърцето ми се подигра
и нищо не си призна,
а просто замълча -
не пророни и една истинска сълза.
Казваш ми, търся любовта...
всичко друго е илюзия.
Нима се казваше мария!?
Име на богиня,
а човек – пустиня.
Сърцето си на дявола дарила,
със нощта се съюзила -
красив лъжовен свят е построила.
Ще намеря светлина,
далеч от тази дяволска жена -
безчувствена и зла.
Високо вдигам АЗ глава,
„няма тъга”,
защото всичко е било лъжа,
и сърцето ми е на свобода -
от дяволска прегръдка.
P.S a m o r f a t i
James Morrison & Nelly Furtado - Broken Strings
© Дидо Всички права запазени