12.02.2008 г., 15:37 ч.

Дяволски спомен 

  Поезия
643 0 10

Дяволски спомен

 

С поеми прости, думи сложни,

рисувам те в мечти на спомени несътворими.

Защо ме тласкаш към скръбта,

набръчкана и млада?

Какво е да си драма и поема на мъртвеца като рана?

С бледни устни и ръце те вая,

а нямам спомен, нямам мисъл.

Ти Ад и Рай в едно събрани ще закриляш,

та в твоя ум тъй дързък да възкръсвам и не си отивам.

И няма край да има.

До края ще ме има -

там някъде заслужила участта на вино

в чаша недопито.

Със спомен недовършен те завивам

и пак с ръце на дявол те обвивам.

От него е следата по статива.

Оставил там усмивката си дива.

И от твое вдъхновение

ще се превърна в примка,

която много ти отива.

 

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!Оригинално и силно!Поздравчета!
  • И от твое вдъхновение

    ще се превърна в примка,

    която много ти отива.
    Без коментар!!!
  • Впечатли ме със силния си изказ.Поздрав, Таня!
  • Мъдро!

  • примката - не лоша идея, Валентино! Кой знаи кви ги е надробил човекът
    Поздрав!
  • Определено много ме впечатли.Поздравления
  • Завладяващ финал! Хубаво е!
  • Това се казва финал!Не го очаквах.Ама ми хареса!
    Поздрави ,Таня!!
  • Ай стига ся...примка! Че кво лошо е напрайл човека! Я да си се радва на свободата..... недей с...лощо!!!

    Идейно е, и добро!!! Хареса ми много!
  • Закова ме финалът...
    ...ще се превърна в примка,
    която много ти отива...
    Много хубаво казано! с обич, Таня.
Предложения
: ??:??