vixi (Яна)
125 11
16.07.2010 г., 11:42 ч.

Дяволско 

  Поезия » Любовна
674 0 2

Един ден с Дявола делихме стая.

Смело гледах го във черните очи

и дали от виното, сама не зная,

но страхът човешки в мене не личи.

Дяволът ме гледаше с насмешка,

мислеше, че в мене буди страх.

Аз му казах „Не, тук няма грешка.

Туй не е последният ми грях!”

Чашата със вино му подадох,

той отпи горчивата тъга

и на разпита му се подадох

„Камък нося в мен, а не душа!”

Сякаш в миг той вцепени се –

Дяволът усети пролетта,

нещо във кръвта му промени се –

Дяволът почувства любовта!

 

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??