Самодива (Вики)
535 5952
7.05.2009 г., 12:49 ч.

Дъга 

  Поезия
821 1 10

Дъга си построих от светлини,

с различно име всеки лъч нарекох,

заплетох я с гирлянди от мечти,

та с тях дори и в тъмното да свети.

 

Нашарих я със пролетни цветя

и стръкчета от билки ароматни,

поръсих с бистри капчици роса -

под слънцето да грейне, като златна.

 

Завързах после панделка любов,

извих я - като устни при усмивка.

За блясък и добавих благослов

и облак син надежда - за завивка.

 

Не беше трудно. Сякаш на шега

огря света дъгата ми сребриста.

Във някой мрачен ден ще я даря

на някого. На който я поиска.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А това ми е най-любимото!!! Прекрасен, животворен стих! Поздравче,Вики!
  • Леле, Вики! Как можах да закъснея с цяла седмица!!! Омагьосан съм! Търси ми цяр за магия Прекрасни мелодични стихове си обагрила с толкова много обич, че ми прижадня някак ...
  • Дъга си!
  • Красота! Искам я! Благодаря!
  • Прекрасно е!
    Дано тази дъга ти донесе истинското щастие!
  • Така ми хареса, че и аз я искам
    Ще внимавам с панделката! Обещавам!
  • Красив стих!
    Може би не бива да се дарявя на който я поиска, а на които я заслужи.
    Такава красота трябва за се заслужи или завоюва.Похвална е щедростта на лилическия, но ако всеки я поиска?Дано искащите не разкъсат панделката.
    Поздрав!
  • Хубаво е.
  • Да де, ама като мине под дъгата...Много е хубаво стихото!
  • Браво, Вики!
    Страшно красив стих!
Предложения
: ??:??